Времето ни подчертава още веднъж силната необходимост от организации като нашата!

РУБРИКА на Българска асоциация за управление на хора: “20 години споделяме заедно!”, по повод 20-годишнината на БАУХ

Интервю с Геновева Бакърджиева, изпълнителен директор на Българска асоциация за управление на хора

Вие сте били член на БАУХ почти от самото създаване на организацията – как беше в началото, с какво Ви привлече идеята да сте част от общността на HR в България и от тяхната професионална организация?
По време на създаването на Асоциацията работех в НЕСТЛЕ, в тесен контакт с HR директора на компанията. Бях въвлечена в идеята за създаване на такава организация от самото начало. От тогава датира и личния ми интерес към сферата на управление на човешки ресурси. Създаването на професионална общност в онова време беше много иновативна идея, но и много практична и изключително необходима. Новите изисквания на мултинационалните инвеститори изискваха нови знания, липсваше опит и споделянето беше най-добрата идея и възможност за развитие.

Кога започнахте работа в БАУХ и защо, кое Ви привлече в идеята да работите за общността, в която самата Вие сте членували преди това? Разкажете, моля.
Започнах работа в БАУРЧР (Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси) през 2008 г., с идеята да е временна кратка стъпка в моята професионална кариера. Последните години бях удовлетворена от работата си на управленска позиция в производствена компания – точно каквото бях учила и мечтала. За съжаление чуждият инвеститор, за когото работех, реши да се изтегли от България и се наложи за пореден път да вземам решение как да продължа. И така, видях обявата за Изпълнителен директор на БАУРЧР и влязох смело в процедурата… разбрах, че е имало над 200 кандидати. Бях доволна от малката си победа. И започнах да навлизам в нова за мен сфера и среда… Да, аз бях член още от 2001 г., но по-скоро пасивен. Не бях много наясно в какво щеше да се състои по същество работата ми в Асоциацията. Признавам си, че бях изненадана, че основно ще трябва да правим събития. Видя ми се нещо доста далечно и различно…., даже трудно. Но, много скоро нещата се промениха. Мисля, че имах най-дългия подготвителен период (обикновено все ме хвърляха веднага в дълбокото😊). Но всичко това ми помогна да разбера, да осъзная концепцията и философията на работата – нещо изключително важно. Защото неправителствената организация е различна от търговско дружество и просто „копи- пейст“ на стратегии и оперативни действия не работи.

Кои са най-ценните Ви спомени от работата в БАУХ и с какво са ценни те за Вас?
Преди 2 години аз си организирах малко лично тържество за своите 10 години в БАУРЧР/БАУХ. Тогава си направих равносметка за научено/направено, за най-ценните ми колеги/шефове, за постижения/несполуки… Трудно е сред хиляди членове и приятели да избереш няколко. Трудно е след 20+ конференции и още десетки малки събития да назовеш незабравими. Трудно е да оцениш от кого си научил най-много и от кого си получил най-ценни съвети. Но аз все пак го направих: Най-много за конкретната ми работа научих от Светла Стоева. Изключително харесвах работата си с Детелина Смилкова – за свободата на действия и за гласуваното доверие. Източник на свежи новаторски идеи през годините за мен беше Таня Бояджиева. Сработеният като безупречен механизъм екип Поли-Цвети-Геновева работеше безотказно дълго време. Понеже аз не съм човек на миналото и не обичам дълги равносметки, а по-скоро живея в настоящето, бих искала непременно да спомена и Катя – най-големият ентусиаст и работохолик, когото познавам – радвам се, че се появи в правилния момент и ни подкрепи и съживи. Ценни са всичките ми 12 години тук. Научих и изпробвах много нови неща. Преборих се с много трудности. Запознах се с десетки (не – стотици!) интересни хора.

Формулирайте с няколко думи основните ценности на общността ни?
За мен най-ценното на всяка общност (като неформална група) е свободата сам да избираш – да даваш и получаваш. Когато общността е професионална, тя е ценна с всичко, което осигурява като знания и опит. Споделянето – това е ключовата дума. БАУХ наистина успя да се превърне в платформа за свободно споделяне. Ние просто увеличаваме средствата и предлагаме нови и нови възможности. Винаги съм разбирала своята роля основно като мотиватор към хората и фирмите за про-активно споделяне.

Имаме силно динамично настояще: какви промени настъпват, как се усещат те от членовете на гилдията и как реагира БАУХ на тези промени?
Аз работя вече 33 години, преживях промяната на системата 1989 г., няколко финансови сътресения. Усетих драстично сменящия се трудов пазар – с екстремните си позиции и нови системи. Като че ли сега ни чака, обаче, нещо съвсем непознато. Няма да се мине само през приемане на работата от разстояние като нормален модел на работа. И членовете, и БАУХ са доста гъвкави и това е единствения начин за справяне с динамиката и неяснотата в настоящето ни. Времето ни подчертава още веднъж силната необходимост от организации като нашата – за да правим опити и реализираме смели проекти, за да споделяме успехи и грешки, за да се учим взаимно.

Вие сте изпълнителен директор на БАУХ – с какво е ценна БАУХ за бизнеса и каква е ролята й в процесите?
Много хубав въпрос! Обикновено търсим ползата само за членовете. А БАУХ е и може да бъде още по-ценна за бизнеса. Несъмнено, добре подготвените и уверени в себе си HR мениджъри са търсени кадри от всеки собственик/директор на фирма. А професионалната гилдия дава подкрепа и вдъхва кураж у всеки свой активен член. БАУХ се включва и в конкретни процеси на промяна в бизнес средата – напр. сега работим целенасочено за дигитализация на трудовите книжни и изобщо HR процесите. Многото съвместни проекти с браншови и работодателски организации през годините също са в помощ на бизнеса и подобряват връзката HR – CEO.

Да завършим с Вашите пожелания към БАУХ и всички представители на общността…
Не обичам много абстрактните пожелания. Вярвам, че на всички ни трябва здраве и много смелост в новата неясна глобална бизнес и житейска среда, в която попаднахме в 2020 г. Трябва да бъдем адаптивни, но и мислещи и креативни. Много ми хареса една мисъл, която скоро прочетох „ Младите хора променят света. Възрастните – себе си“. Така че и млади, и опитни, колеги, бъдете смели в мечтите и действията си и променяйте себе си и света , за да живеем по-спокойно и щастливо, за да работим по-ефективно и да бъдем удовлетворени от себе си и делата си.