HR-ите имат изключителната възможност да се заявят категорично като стратегически партньор

Представете се (разкажете в няколко думи за себе си – в професионален, личен план)
След всички представяния, които съм правила и чувала за себе си – смятам, че общото е “новатор”. Обичам разнообразието, обичам нестандартните пътища, трудно ми е да повтарям нещо много пъти (дори и рецепти за готвене), харесват ми умните, ефективни и иновативни неща.
Това ме отведе до тук в кариерата ми. След малко практика като клиничен психолог, се озовах в дебрите на организационната психология и започнах да експериментирам. Минах през HR директорски позиции и се уплаших от рутината и възможността да се пилеят усилия без смисъл. Затова направих не-лекият избор да отъпквам пътеки. И се чувствам добре.
Вече 15 години управлявам Ейч Вижън – с всички “up’s” & “down’s” (бел.ред. успехи и предизвикателства).
Над 5 хиляди проекта – във всяко направление на управлението на хора – разнообразие от бизнеси, клиентски специфики, личностови особености…
Много инвестирана енергия и истинско раздаване – във всеки проект. Почти нищо от услугите ни не е стандартизирано – всеки път имаме заявка, цел и после почваме да рисуваме от нищото. Това ме описва – обичам създаването, измислянето, визионерството, разнообразието.
В личен план – също. Обичам да работя от всякъде. От каравана, кайт спот, ски писта, от хола, от кафенето. Обичам да имам покрай себе си интересни хора – с нетипични съдби, не точно по калъпа на успелите, а такива, които ги е пообрулил животът, но те намират пътища – собствени пътища.
Обичам и дъщеря си. Тази любов също е изключително нестандартна и нетипична, неразпознаваема по обичайните признаци, но дълбока…

Защо взехте решение да се кандидатирате за член на УС на БАУХ?
Поканиха ме. Това е истината. Иначе, нямаше да се кандидатирам. Но след поканата помислих и установих, че на този етап от живота ми имам потребността да съм част от нещо по-голямо, което носи смисъл за повече хора. Установих, че (както в преподаването на студенти), така и тук мога да канализирам направените си грешки и опита си – в полезност за някой друг, за общността. Освен това – виждам, че новият екип, който мина някаква част от мандата си, наистина се опитва да се вслушва, да променя и да е по-гъвкав, отколкото сме свикнали да виждаме като подход в БАУХ. Познавам асоциацията от създаването й. Била съм от всяка страна – като лектор, мотивационен говорител, спонсор, но не съм била в управлението, бягала съм от това. На два пъти почти съм се отказвала да членувам, не намирайки смисъл. Може би сега е дошъл моментът, в който всички коментари, които съм имала през годините, мога да адресирам правилно и да вложа част от енергията си, за да има още по-осезаемо развитие. Надявам се да мога.

Кои са предизвикателствата пред специалистите по УЧР и пред техните партньори – консултантите? А пред бизнеса?
Предизвикателства не е като да няма в наши дни. Хубавата новина е, че, според мен, с всичко случващо се на бизнеса напоследък, HR-ите имат изключителната възможност да се заявят категорично като стратегически партньор.
Как?
Като мислят.
Като наблюдават и търсят тенденции.
Като не се „застопоряват“ в познатите за тях политики и процедури, а измислят нови, адекватни на реалността.
Като се интересуват от бизнеса и могат да „впрегнат“ експертизата си така, че компаниите бързо да се адаптират и хората в тях да не губят енергия в тревога от неизвестното, а да имат нагласата и готовността да допринасят.
Като създават предпоставки – както организациите, така и хората в тях да са учещи се…ежедневно.

В каква посока бихте работили за целите на БАУХ и какви по-конкретни стъпки бихте предприели?
Иска ми се БАУХ да има модерен облик.
Да е съвременна Асоциация, която се вълнува от новото и има гъвкавостта да се променя. Все още не знам доколко това е възможно. Аз управлявам малка структура и там промените могат да стават бързо. Ще видя как е тук. Но мечтата ми е – Асоциацията да е проводник на иновациите в HR-a, да дисциплинира mindset (нагласа) за развитие, да дава възможност на членовете да се хвалят с успешно създадени и работещи НОВИ практики, а не с години да слушаме едно и също.
Да окуражава успеха (и неуспешните опити също).
Да дава поле за комуникация.
Да дава самочувствие на членовете си, че те принадлежат към развиваща се и отворена за споделяне общност, в която има от кого да се поучат, да попитат, да споделят, да реагират с мнение и предложение.

Пожелайте си нещо. Пожелайте нещо и на своите колеги.
Няма нещо, което да желая повече от здраве и кондиция – на ума и тялото. Както за мен и любимите ми хора, така и за всички, които четат това.
В допълнение (а то е свързано с кондицията) – пожелавам любопитство!
Любопитство към света, към живота, към непознатото.