Обединяващата дума е „емпатия“

Интервю с Милена Хаджииванова, член на УС на БАУХ и управител на консултантска компания H-Vision. Интервюто е подготвено и публикувано от Mindhire

Как се отрази кризата с коронавируса върху служителите и върху управлението и развитието на човешките ресурси в организациите – ментално здраве, грижа за служителите, рязък преход към дистанционна работа, срещи, обучения? По какъв начин специалистите в областта на човешките ресурси в България отговориха на предизвикателствата, произтичащи от новата реалност (социална изолация)?

2020 ни даде възможност да научим доста уроци… ако искаме. Основният житейски и HR урок е свързан с неизвестността и с гъвкавостта – способността ни да реагираме различно от планираното. Голяма част от HR-ите по мое впечатление (а аз общувам с доста) мобилизираха бързо ресурса си – от овладяване на спешните неща – за осигуряване на безопасност за служителите, графици, комуникация на мерките – до по-стратегически дейности – пренаписване на правила и корпоративна култура при изнесена работа.
Но тепърва ще берем плодовете на социалната дистанция. Бързото настройване към онлайн живот, безкрайни часове, прекарани пред монитора, съчетано с домашни грижи и ангажименти – ще създаде предизвикателства пред HR-ите точно на територията на менталното здраве. Там трябва да се концентрират доста усилия и да се създаде култура за ментална грижа. Както и да се мислят различни формати за интеракция, общуване на хора с хора.

Как бихте оценили и коментирали младите хора – милениали и поколението Z, като потенциал на пазара на труда в България? Какви са очакванията от страна на работодателите към младите и съответно какви са изискваниято от страна на младите към работодателите?

Да, доста коментари има по повод милениълите – много видеа в социалните мрежи, дискусии, понякога и нападки. А те са си просто различно поколение, израснали при различни условия – на дигитална наситеност. Взискателни са, бързо се отегчават – именно заради невероятното информационно стимулиране. Трябва да има настройване. Работодателите/лидерите трябва да са емпатични към различните очаквания и да се променят. Защото всичко се променя и някои подходи за управление от миналото не работят сега. Младите хора също трябва да са емпатични и с уважение към постигнатото. Да не забравят, че (в повечето случаи) някой – за да е работодател, да управлява – си е платил цената за това. Така че обединяващата дума е „емпатия“.

Доколко е застъпена в България темата за кариерно ориентиране от най-ранна детска възраст, но и при ученици и студенти – какви програми и проекти на национално ниво и в БАУХ има в тази област?

Ще кажа недостатъчно, за да не казвам, че въобще не е застъпена. Това ме тревожи. На ниво ученици – до колкото съм запозната, с темата се работи предимно през училищните психолози, където има такива. Като майка – също знам, че това не е лесен въпрос – да се избере най-добрата комбинация между личностни качества, възможности за обучение и не-маловажно – потребности на бизнеса, за да се определи кариерната посока на детето. Липсата на адекватно кариерно ориентиране в дългосрочен план произвежда объркани млади хора, които се лутат едни години, практикуват познатият механизъм проба-грешка, но кому е нужно това?
БАУХ е браншова организация. Това, което можем да правим е да даваме достатъчно достоверна, интересно поднесена информация, свързана с професията. Това се опитваме и да правим.

Вашият коментар

bg_BGБългарски
en_USEnglish bg_BGБългарски